Мария Монтесори (1870-1952) е родена в Италия. Тя е доктор по медицина, учен, изключителен педагог, антрополог, философ. Завършва медицина в Римския университет и става първата жена лекар в Италия. След дипломирането си започва да работи като педиатър в психиатрична клиника. Първоначално професионалните й занимания са посветени на умствено увредени деца. След няколко години работа започва да разработва метод за работа с увредени деца. Години по-късно като преподавател в Римския университет работи върху метод за възпитание на нормални деца и така формулира педагогическите принципи на своя научен метод.
Мария Монтесори посвещава целия си живот на това дело. Самото обучение е създадено на базата на изключителен труд, наблюдения и изследвания.
Тя е била духовна личност, благодарение на което добре съчетава научното с духовното. Споделя, че всяко дете трябва да следва вътрешният си водач, и че всяко дете е индивидуално. Основните принципи, които посочва и прилага в обучението на децата са насочени към вярата, надеждата и доверието.
Монтесори наблюдава и изучава същността на детето, неговото развитие и споделя, че първите шест години от живота след раждането са най-важните.
С помощта на специално подготвена образователна среда, в която се намират децата, и на специално разработени дидактически материали се постигат огромни успехи за формирането у децата на стремеж към самостоятелност и познание. Принципната идея в дидактиката на Мария Монтесори е идеята за спонтанното и непосредствено обучение. Детето се учи с лекота, докато играе. Монтесори средата е приветлива, уютна и чиста. Всички предмети са нивото на децата, лесно преносими, направени от естествени материали.
Целта на Монтесори метода е да подготви детето за реалният живот. Давайки му право на избор и свободата само да избира своята дейност, в зависимост от чувствителният период в който се намира. Възрастният трябва да уважава,наблюдава и да следва детето, без да го прекъсва когато то се концентрира.
Монтесори е създала метода на базата на дълго изучаване и наблюдение. Вникнала е в душата и същността на детето. Възхищава се на способността му да се развива толкова бързо, да изучава света чрез всичките си сетива. Водена от любовта и духовното, тя придава на образованието едно изящество и лекота.
