Грижата за децата понякога е бреме, дори за техните родители – те трябва да играят толкова мнгого роли, трябва да поемат толкова много допълнителни ангажименти, трябва да отделят голяма част от енергията и от свободното си време, за да ги посветят на своите малчугани. Нашата цел, естествено, е поне временно и отчасти да ги облекчим в това занимание, но поставете се на наше място – представете си, че освен за собственото си дете, вие трябва ежедневно да се гирижите и за още десетки други, всяко от които със своите специфични характер, нужди, нагласи и предпочитания… Повечето хора биха полудели! Но нещата не стоят точно така. Ето защо, решихме да споделим с вас защо, всъщност, го правим и какво точно ни носи работата с деца:
На първо място, разбира се, стои естествената, детска, неподкупна и неподправена любов. Общуването с децата не само подмладява тялото, то съживява и духа. Тяхната непринуденост и шедрост, прямост и откритост често ни превръщат от учители в ученици. Да, точно така! Ние, възрастните, имаме толкова много да учим от децата! Това, разбира се, не значи, че трябва да им позволим да правят каквото си поискат, да ги оставим „да ни се качат на главата” и да пропуснем важния момент в изграждането на авторитетни фигури в съзнанието на детето, каквито то трябва да вижда в по-възрастните, в учителите, в родителите и възпитателите си, не. Това значи, че учейки се от децата, ние можем да го правим по-непринудено, по един лек и естествен, ненасилствен спрямо природата на мъниците и тяхната все оше неукрепнала воля, начин.
На второ място, това е приятелството. Да се сприятелиш с дете е може би най-лесното и най-трудното нещо в света едновременно. Защото възрастният трябва да е приятел предварително. Той принципно трябва да бъде приятел на децата и чак тогава сприятеляването с новите малчугани за него ще бъде не бреме, не тежест и предизвикателство, а истинска радост. Детските усмивки и привързаността на малчуганите са това, което ни движи, стимулира и възнаграждава, при това ежедневно. Нека не забравяме, че преди всичко ние работим с хора – малки, прекрасни хора – всеки от тях със своята уникално ценна природа, със своя индивидуален характер и неподправена различност.
На трето, но не на последно място по важност, стои отговорността. Ние сме отговорни не само за здравето, хигиената, безопасостта и сигурността на мъниците, които ни поверявате, но и за това как мъниците ще възприемат част от света. Това ни кара да виждаме заобикалящата действителност през техните очи, но не само – това развива вътрешната ни дисциплина като специалисти, в уникално съчетание с гъвкавата непредвидимост на детското съзнание и с цветното многообразие на неговото възприятие.
В нашата работа няма два дни, които си приличат. Всеки ден ние чувстваме, че поне с малко сме допринесли за различното в живота на едно дете. Работата ни е взискателна, но удовлетворението от нея е огромно. Нищо не може да се сравни с това да гледаш как децата растат и да им печелиш доверието, да бъдеш част от техния успех и да бъдеш до тях, когато имат нужда от теб, да ги накараш да се почувстват по-сигурни в себе си и щастливи.
Децата не живеят по същите ограничаващи правила, като нас. Те все още имат мечти, които са реални и не са свикнали да живеят с мисълта, че реалността с нещо ги задължава, че са преследвани от скучните и неотложни изисквания на заобикалящата ги среда. Децата предлагат нов и свеж поглед върху нашите собствени парадигми. Денят, в който спрем да слушаме децата и да се учим от тях е денят, в който ще спрем да се развиваме като личности.
